Интегративната психотерапия се формира през осемдесетте години на миналия век. Още през 1983 год. е създаденo Общество за изследване на психотерапевтичната интеграция (SEPI), коeто функционира и до днес.
На първо място интегративната психотерапия обединява съвкупност от специфични отношения в единен, специализиран подход към човека. Основният фокус тук пада върху това, да се отговори на нуждите на човека на няколко различни, макар и не строго разграничени нива: емоционално, когнитивно, духовно, поведенческо и телесно ниво. Целта е да се улесни интеграцията в подходите до толкова, че качествения живот на човека в интрапсихичното и интерперсоналното му измерение, както и в социо-политическото пространство да бъде максимално удовлетворяващ в съответствие с неговите личните възможности и външни ограничения.
Основно разбиране на интегративната психотерапия е, че не съществува психотерапевтичен подход, който сам по себе си да е най-добрият и най-адекватният за всички случаи и ситуации. Това днес е холистичен проблем, изискващ комплексни взаимодействия.
Интегративната психотерапия утвърждава гъвкавост на методите в разрешаването на проблема. Тя набляга на различни стратегии, техники и теоретични конструкти с цел разрешаването на съответната ситуация, свързана с индивидуалността на клиента и помагането му да разреши задоволително проблемите си. Така се утвърждава осигуряването на една защитена и поддържаща среда, където може да се случи лекуването в интерсубективното пространство, създадено от клиента и терапевта.
Интегративните терапевти са насърчавани всячески да общуват с поддръжници на други теории, за да проявят гъвкавост, свързана с развитието в областта на различните психотерапевтични подходи.